Много често ни казват, че не се знае какво е искал

Много постоянно ни споделят, че не се знае какво е желал да каже Левски с " Народе? ", когато го е написал в тефтерчето си. Но в действителност надълбоко в себе си всички знаем какво е желал да ни каже, нали? Истината е пред очите ни – тъжна и разочароваща. 

Днес още веднъж означаваме (погрешно) датата, на която е обесен Апостола на свободата. И го вършим с думите на Любомир Аламанов, оповестени през вчерашния ден във фейсбук страницата му. Надяваме се и вие да се замислите над тях.

 

И отново за деня на Левски.

– Левски е имал визия за бъдещето. Днес нас ни тикат да живеем в предишното.

– Левски е следвал идеали. Днес ни карат да следваме политици.

– Левски е подтиквал всички да се учат. Днес ни подтикват да не мислим.

– Левски е мечтал за съвременна република. Днес ни споделят, че измененията идвали прекомерно бързо.

– Левски е желал всички да живеят в мир. Днес всевъзможни политици ни опълчват едни на други.

– Левски е призовавал за дейности. Днес ни успиват различен да ни оправя.

–  Левски е живял в сегашното си, с цел да промени бъдещето. Днес ни карат да гледаме в предишното, с цел да забравим за сегашното. И да се откажем от бъдещето.

– Левски е приказвал от свое име. Днес мнозина приказват от името на народа.

– Левски е бил непретенциозен. Предпочитал е делата пред думите. Днес всеки кресливец с татуиран надпис „ Свобода или гибел “ счита, че е извършил дълга си.

– Левски е бил божи човек. Било го е грижа за хората. Всички хора, без значение от пол, тип, жанр, вяра, занятие, каквото и да е. Днес божиите хора раздават анатеми и ненавиждат другите.

– Левски е бил родолюбец. Искал е да направи нещо за родината си. Днес всеки патриотарски гамен чака какво родината ще направи за него.

– Левски е бил човек на достойнството. Днес отмятането от обещанията е превърнато в политическо всекидневие.

Днес български полици ни карат да вършим навръх противоположното на заветите на Левски. Уж в неговото име.

За да може да уеднаквим понятията и да се разбираме по-добре, още веднъж предлагам къса формулировка:

Българщина не е:

– Да се плацикаш в ледени води;

– Да пиеш люта ракия;

– Да удряш патриотично по масата;

– Да крещиш гръмогласно: „ Их бре “, „ Ух, бре “, „ Вашата м… “ и други подобни;

– Да се биеш в гърдите като павиан в джунглата;

– Да мразиш слабите и беззащитните, да мразиш другите, и да го показваш с думи и дела;

– Да не мислиш, а единствено да слушаш и изпълняваш.

И други подобни…

Българщина е:

– Да се скъсаш от работа и тренировки и да печелиш тенис мачове по цялостен свят;

– Да се скъсаш от учене и работа и да вземеш медали по математика; или по художествена гимнастика; или по физика; без значение по какво, без значение в коя възрастова група;

– Да се скъсаш от учене, работа, подготовки, тренировки, въобще от всевъзможни ежедневни старания, без дори да получиш някаква премия, популярност или признание;

– Да заминеш надалеч, само че да не забравиш за дома;

– Да останеш тук и да се опиташ да промениш нещо;

– Да четеш и да знаеш история, география, физика, химия;

– Да си родител и да отгледаш прелестно потомство, макар свинщината, която ни заобикаля;

– Да се опиташ да схванеш другия, или най-малко да му дадеш правото да е друг;

– Да подадеш ръка и да окажеш помощ на чужд, ей по този начин, тъй като е правилно;

– Да запазиш усмивката си, все пак.

И още доста същински, ежедневни, български, наши си геройства…
 

А в случай че желаете децата да научат нещо от Левски, прочете им това негово писмо :

" Ние гоним царя и неговите закони. В нашата България не ще бъде по този начин, както е в този момент в турско. В нея всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и прочие, каквито и да са, за всички еднообразно ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското държавно управление, което безчовечен владее освен нас, само че и самите турци.
В България не ще има цар, а „ национално ръководство “ и „ всекиму своето “. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, по този начин и турчинът. Свобода и чиста република. "  (Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г.)
 

P.S . Българските политици не желаят дори да признаят, че датата на обесването на Левски е 18февруари, с цел да не си скапват комфорта. А карат по „ традиция “, с неверната дата 19-и. Ако не знаете, това е станало поради публикация в „ Работническо дело “ от 19-и февруари, 1950г. Та какво да чакаме следователно от тях…
 

Текстът е оповестен във Facebook страницата на Любомир Аламанов